Съб Ное 05, 2011 7:53 am by 
Барът бе особено препълнен в късните часове.Хората идваха да давят мъката си в алкохол, а свръхестесвените същеста лесно намираха жертви.
You wouldn't know what expects you in the shadows...
Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости
Нула
Най-много потребители онлайн: 17, на Нед Окт 10, 2021 6:13 pm
Нула
Най-много потребители онлайн: 17, на Нед Окт 10, 2021 6:13 pm
Top posters
CURRENT MOON
Барът
3 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
1 Барът Пон Май 30, 2011 9:22 am
Jonathan Rodney Scott
Angel
Барът бе особено препълнен в късните часове.Хората идваха да давят мъката си в алкохол, а свръхестесвените същеста лесно намираха жертви.
2 Re: Барът Вто Юни 07, 2011 12:20 pm
Венити Дикинс
Колко съм лоша, обаче ..
Как така никой съвсем "случайно" не забеляза, че откраднах един ретро Кадилак подсвирквайки си образно "Hey Jude" (не харесвах Бийтълс, но...)? О, аз знам! Защото съм много добра в краденето на интересни коли.
С риск някой да разпознае тракащото си съкровище от 1961 година, аз се поразкарах малко из града. Имах цяла нощ на разположение и се чудех как да използвам времето си, защото определено не исках да го убивам. Всъщност далеч не беше нужно да се чудя - за дванайсет часа все от накъде ще изникне нещо интересно, с което да си направя весело. Винаги ставаше така. В моя свят беше невъзможно и евентуално - престъпно да се скучае, при положение, че можеш да си създадеш отделна реалност, която да бъде точно по твой вкус и в нея можеш да включих който си искаш... пак по твой вкус.
Отхапах голямо парче от "Сникърс"-а в ръката си, докато направих рязка маневра наляво, качвайки едната гума на тротоара. Резултатите бяха няколко гневни подвиквания от двукраките паразити, които май щях да прегазя (упс! но тенго ла кулпа...) и всеобщото внимание на всички пресичащи. След като унищожих остатъка от сладкото, подхвърлих небрежно хартишката на задната седалка и излязох от автомобила. Точно пред мен, на дистанция от минимум две крачки и ъгъл над 60 градуса, присветкваше неонова табела. Дори не си направих труда да я погледна, за да разчета какво беше написано - беше повече от ясно, че се намирах пред някакъв нощен бар.
Отворих вратата и влязох, сякаш целия град беше мой. Хипотетически, можеше да бъде, ако аз поисках... Но това е друга тема. По пътя си към бара, откъдето смятах да си взема бейлис, минах покрай една маса, на която двойка младежи се натискаха. Те бяха толкова заети с обмена на слюнка, че не забеляза малката волност, която си позволих и която се изразяваше в отнемането на нечия чаша от въпросната маса.
... Тъкмо когато помирисах ръба на чашата, нещо се блъсна в мен. Или аз се блъснах в него. Или беше взаимно. Инстинктивно се обърнах и видях някакво момиче.
- О, знам, съжаляваш - проточих аз с широка усмивка и махнах с ръка. - Спести си го, вече ти откраднах думите.
Огледах се, без да ме интересува дали съм шашнала момичето. Възможността беше 99.9 на 0.1 %.
- Наздраве - поклатих чашата и изпих водката в нея на екс.
Как така никой съвсем "случайно" не забеляза, че откраднах един ретро Кадилак подсвирквайки си образно "Hey Jude" (не харесвах Бийтълс, но...)? О, аз знам! Защото съм много добра в краденето на интересни коли.
С риск някой да разпознае тракащото си съкровище от 1961 година, аз се поразкарах малко из града. Имах цяла нощ на разположение и се чудех как да използвам времето си, защото определено не исках да го убивам. Всъщност далеч не беше нужно да се чудя - за дванайсет часа все от накъде ще изникне нещо интересно, с което да си направя весело. Винаги ставаше така. В моя свят беше невъзможно и евентуално - престъпно да се скучае, при положение, че можеш да си създадеш отделна реалност, която да бъде точно по твой вкус и в нея можеш да включих който си искаш... пак по твой вкус.
Отхапах голямо парче от "Сникърс"-а в ръката си, докато направих рязка маневра наляво, качвайки едната гума на тротоара. Резултатите бяха няколко гневни подвиквания от двукраките паразити, които май щях да прегазя (упс! но тенго ла кулпа...) и всеобщото внимание на всички пресичащи. След като унищожих остатъка от сладкото, подхвърлих небрежно хартишката на задната седалка и излязох от автомобила. Точно пред мен, на дистанция от минимум две крачки и ъгъл над 60 градуса, присветкваше неонова табела. Дори не си направих труда да я погледна, за да разчета какво беше написано - беше повече от ясно, че се намирах пред някакъв нощен бар.
Отворих вратата и влязох, сякаш целия град беше мой. Хипотетически, можеше да бъде, ако аз поисках... Но това е друга тема. По пътя си към бара, откъдето смятах да си взема бейлис, минах покрай една маса, на която двойка младежи се натискаха. Те бяха толкова заети с обмена на слюнка, че не забеляза малката волност, която си позволих и която се изразяваше в отнемането на нечия чаша от въпросната маса.
... Тъкмо когато помирисах ръба на чашата, нещо се блъсна в мен. Или аз се блъснах в него. Или беше взаимно. Инстинктивно се обърнах и видях някакво момиче.
- О, знам, съжаляваш - проточих аз с широка усмивка и махнах с ръка. - Спести си го, вече ти откраднах думите.
Огледах се, без да ме интересува дали съм шашнала момичето. Възможността беше 99.9 на 0.1 %.
- Наздраве - поклатих чашата и изпих водката в нея на екс.
3 Re: Барът Сря Юни 08, 2011 7:08 am
Aviva Lightleader
- Вечна скръб по петите ще те гони,
само тъга и болка във сърцето ти ще броди.
Нека думите ми изпълнят се сега,
нека напълни се с кал мъжката душа. - наистина беше интересно как някои хора вършеха две неща едновременно, в случая на Авива обаче, тя вършеше цели 4 неща. Вървеше, пишеше закилнание, ритмично пукаше балончета с дъвката си и успяваше успешно да избегне всяко едно блъскане в човек, в този претъпкан бар. На дали трябваше да включва и дъвката в така ползотворните действия, които извършваше, но така или иначе нямаше какво друго да прави освенна ум да изброява глуповатите си едновременни действия, които бяха изключително прости...
- Кал?! Кой казва "кал" в заклинание за проклинане на мъж? - поклати глава момичето като изведнъж й се прииска да се цапардоса с нещо тежко, което поне до някъде да убие клетките в мозъка й макар с това да имаше огромна вероятност и малкото, които са й останали просто да се изпарят сякаш никога не са съществували. В такъв случай Вив определено щеше да стане за лудницата, където според най-близките й беше иделаното местенце за нея имайки предвид, че разправяше на ляво и дясно как била вещица и тем подобни. Разбира се тя беше, но по някаква необяснима причина не можеше да го докаже пред хората, но се предполагаше, че това е хубаво, тъй като идеята да изгори на клада не й се нравеше особено...нито сега, нито никога.
И докато така успешно избягваше сбълъсците с хората изведнъж късметът й намаля до минимум и тя се оказа в рязък и болезнен контакт с някакво момиче. Болката появила се в главата й беше доста внезапна, но както се появи, така й от нищото изчезна, сякаш Вив рязко бе премахнала лепенка от стара рана.
Особата, която така внезапно се бе оказала неволната жертва на лошото шофиране на Авива, започна да бърбори нещо, но нито думичка от това, което казваше не достигаше до все още въртящата се от сблъсъка глава на тъмнокосата. Единственото, което успя да разбере Вив, бе едно "наздраве" и то само заради поклащането на чашата и изпиването й на екс след това.
Нека предположим, че точно това е имала предвид и в случая Вив трябваше да отвърне с нещо, което щеше да е трудно имайки предвид факта, че идваше в този бар, само защото внезапно получаваше вдъхновение за някое друго смахнато заклинание, което после или не й вършеше работа или докарваше само проблеми. Трудно беше да приеме за себе си, че е добра вещица, когато в главата й хрумваха само тънки хитринки, но пък на лице беше и друг факт - никое от злокобните й заклинания не вършеше работа и може би за това беше виновен дха на Бриана, който не й позволяваше да върши глупости с дара, който бе получила.
- Какво каза? - извика чернокоската като се преведе към случайната си жертва на сблъсък и очевидното новата събеседница. - Съжалявам, не чувам и думичка от казаното. Не съм сигурна дали е от музиката или от недостига на мозъчни клетки, който внезапно получих.
п.п. сори, че не успях да пиша още вчера.
само тъга и болка във сърцето ти ще броди.
Нека думите ми изпълнят се сега,
нека напълни се с кал мъжката душа. - наистина беше интересно как някои хора вършеха две неща едновременно, в случая на Авива обаче, тя вършеше цели 4 неща. Вървеше, пишеше закилнание, ритмично пукаше балончета с дъвката си и успяваше успешно да избегне всяко едно блъскане в човек, в този претъпкан бар. На дали трябваше да включва и дъвката в така ползотворните действия, които извършваше, но така или иначе нямаше какво друго да прави освенна ум да изброява глуповатите си едновременни действия, които бяха изключително прости...
- Кал?! Кой казва "кал" в заклинание за проклинане на мъж? - поклати глава момичето като изведнъж й се прииска да се цапардоса с нещо тежко, което поне до някъде да убие клетките в мозъка й макар с това да имаше огромна вероятност и малкото, които са й останали просто да се изпарят сякаш никога не са съществували. В такъв случай Вив определено щеше да стане за лудницата, където според най-близките й беше иделаното местенце за нея имайки предвид, че разправяше на ляво и дясно как била вещица и тем подобни. Разбира се тя беше, но по някаква необяснима причина не можеше да го докаже пред хората, но се предполагаше, че това е хубаво, тъй като идеята да изгори на клада не й се нравеше особено...нито сега, нито никога.
И докато така успешно избягваше сбълъсците с хората изведнъж късметът й намаля до минимум и тя се оказа в рязък и болезнен контакт с някакво момиче. Болката появила се в главата й беше доста внезапна, но както се появи, така й от нищото изчезна, сякаш Вив рязко бе премахнала лепенка от стара рана.
Особата, която така внезапно се бе оказала неволната жертва на лошото шофиране на Авива, започна да бърбори нещо, но нито думичка от това, което казваше не достигаше до все още въртящата се от сблъсъка глава на тъмнокосата. Единственото, което успя да разбере Вив, бе едно "наздраве" и то само заради поклащането на чашата и изпиването й на екс след това.
Нека предположим, че точно това е имала предвид и в случая Вив трябваше да отвърне с нещо, което щеше да е трудно имайки предвид факта, че идваше в този бар, само защото внезапно получаваше вдъхновение за някое друго смахнато заклинание, което после или не й вършеше работа или докарваше само проблеми. Трудно беше да приеме за себе си, че е добра вещица, когато в главата й хрумваха само тънки хитринки, но пък на лице беше и друг факт - никое от злокобните й заклинания не вършеше работа и може би за това беше виновен дха на Бриана, който не й позволяваше да върши глупости с дара, който бе получила.
- Какво каза? - извика чернокоската като се преведе към случайната си жертва на сблъсък и очевидното новата събеседница. - Съжалявам, не чувам и думичка от казаното. Не съм сигурна дали е от музиката или от недостига на мозъчни клетки, който внезапно получих.
п.п. сори, че не успях да пиша още вчера.
4 Re: Барът Сря Юни 08, 2011 12:00 pm
Венити Дикинс
Усмихнах се леко лукаво.
- Да се надяваме, че е от първото - оставих чашата на една от близките маси и си взех нова от същата маса. Приближих ръба на чашата до устните си опитах от алкохола. Ммм, бърбън.
Когато хората се напият, стават толкова разконцентрирани, че при такива гледки най-малко съжалявах за това, което съм. Нас доста трудно ни хващаше алкохола, но все пак не бе невъзможно... особено ако си си навил на пръста да се напиеш и следователно да работиш по въпроса в компанията на малко повече от десет литра вино. Веднъж пробвах и махмурлука не ми отрази добре във всички обстоятелства (пак трябваше да се измъквам по бързата процедура от едно ангелче, слязло от облаците специално заради скромната ми персона)...
Изведнъж осъзнах, че все още съм със слънчевите очила на място, където най-малко ми трябваха. Но не предприех нищо по въпроса. Беше откачено, но не достатъчно, за да се лиша от удоволствието да привличам вниманието върху себе си с очилата (ретро дизайн, любимия ми!), които скриваха черните ми очи и изобщо със всичко, което би могло да привлече внимание.
- Оу - въкликнах, гледайки чашата в ръцете си сякаш е нещо чудовищно, след това я оставих и погледнах към момичето. - Само да знаеш, от обща култура, аз съм Вет. А ти си... ?
- Да се надяваме, че е от първото - оставих чашата на една от близките маси и си взех нова от същата маса. Приближих ръба на чашата до устните си опитах от алкохола. Ммм, бърбън.
Когато хората се напият, стават толкова разконцентрирани, че при такива гледки най-малко съжалявах за това, което съм. Нас доста трудно ни хващаше алкохола, но все пак не бе невъзможно... особено ако си си навил на пръста да се напиеш и следователно да работиш по въпроса в компанията на малко повече от десет литра вино. Веднъж пробвах и махмурлука не ми отрази добре във всички обстоятелства (пак трябваше да се измъквам по бързата процедура от едно ангелче, слязло от облаците специално заради скромната ми персона)...
Изведнъж осъзнах, че все още съм със слънчевите очила на място, където най-малко ми трябваха. Но не предприех нищо по въпроса. Беше откачено, но не достатъчно, за да се лиша от удоволствието да привличам вниманието върху себе си с очилата (ретро дизайн, любимия ми!), които скриваха черните ми очи и изобщо със всичко, което би могло да привлече внимание.
- Оу - въкликнах, гледайки чашата в ръцете си сякаш е нещо чудовищно, след това я оставих и погледнах към момичето. - Само да знаеш, от обща култура, аз съм Вет. А ти си... ?
ПослеПис : Спокс, няма проблем ;]
5 Re: Барът Съб Юни 11, 2011 4:30 pm
Aviva Lightleader
Поредната луда, която се появява тук, искаше да отговори Авива, но се въздържа и наместо това се усмихна леко, сякаш всичко беше напълно нормално. В интерес на истината обаче, Вив чувстваше как вътре в нея духа на Бриана боиства за нещо и определено не бе доволна от...ами нещо, но точно сега Авива не беше в състояние да потвърди какво ще да е това нещо или дори да се опита да отгатне.
Имаше нещо в хората около нея, което я караше да седи на тръни и да дебне за всякаква опастност, това разбира се бяха само нейни си вътрешни глупости, които нямаха абсолютно нищо със спокойната реланост. Едва ли "спокойна" беше точната дума, която момичето търсеше, но пък до някъде се доближаваше до това, което имаше предвид.
Тъмнокоската тръсна рязко глава за да накара мислите й да спрат да си играят на блъскащи колички в главата й, но това действие по-скоро я замая. Може би трябваше да си напише една бележка, която да й напомня, че резките движения с глава, всъщност не бяха особено добър избор.
- Авива. - отговори й едва след минута тъмнокосата, като силно се надяваше продължителното й мълчание да не е изглеждало глупаво отстрани. Сякаш беше забравила името си и й трябваше известно време за да си го припомни връщайки се назад в миналото. - Но всички ме наричат просто Вив. - добави девойката като се усмихна и сложи ръка на корема си, сякаш по този начин щеше да накара вътрешностите си да спрат да се...ъм, движат...
- От града ли си? - баналния въпрос просто се изплъзна от устните на Авива и нещо й подсказваше, че събеседницата й е от типа хора, които биха отговорили по някой мистериозен начин, като например "Аз съм от всякъде, мила.".
Телефонът на тъмнокоската се обади от джоба й, сякаш някой я викаше от отвъдното и тя побързо да го измъкне и провери кой се бе сетил за нея. В края на краищата се оказа смс с пропуснати повиквания от номера на Арис и това някак си я накара вднага да се стегне.
- Извини ме, но мисля че е спешен случай. - каза синеокото момиче и побърза да излезе от бара.
Имаше нещо в хората около нея, което я караше да седи на тръни и да дебне за всякаква опастност, това разбира се бяха само нейни си вътрешни глупости, които нямаха абсолютно нищо със спокойната реланост. Едва ли "спокойна" беше точната дума, която момичето търсеше, но пък до някъде се доближаваше до това, което имаше предвид.
Тъмнокоската тръсна рязко глава за да накара мислите й да спрат да си играят на блъскащи колички в главата й, но това действие по-скоро я замая. Може би трябваше да си напише една бележка, която да й напомня, че резките движения с глава, всъщност не бяха особено добър избор.
- Авива. - отговори й едва след минута тъмнокосата, като силно се надяваше продължителното й мълчание да не е изглеждало глупаво отстрани. Сякаш беше забравила името си и й трябваше известно време за да си го припомни връщайки се назад в миналото. - Но всички ме наричат просто Вив. - добави девойката като се усмихна и сложи ръка на корема си, сякаш по този начин щеше да накара вътрешностите си да спрат да се...ъм, движат...
- От града ли си? - баналния въпрос просто се изплъзна от устните на Авива и нещо й подсказваше, че събеседницата й е от типа хора, които биха отговорили по някой мистериозен начин, като например "Аз съм от всякъде, мила.".
Телефонът на тъмнокоската се обади от джоба й, сякаш някой я викаше от отвъдното и тя побързо да го измъкне и провери кой се бе сетил за нея. В края на краищата се оказа смс с пропуснати повиквания от номера на Арис и това някак си я накара вднага да се стегне.
- Извини ме, но мисля че е спешен случай. - каза синеокото момиче и побърза да излезе от бара.
Съобщение [Страница 1 от 1]
» Градчето » Центърът на града » Барът
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|