Не беше от най-спънатите..Добре де, беше.Сякаш някой бе завързал оловни гюлета за краката и, а и в комплект със сандалите на платформи, нашата героиня се клатушкаше като пияна каца..Ако въобще съществуваха пияни каци.
Мракът се бе превърнал в нещо обичайно през последните месеци от живота и, затова не и пречеше кой знае колко в ориентирането.
Сградата на библиотеката изникна пред очите им няколко минути следкато тръгнаха.Тук-там някой от прозорците светеше..ала като цяло тънеше в мрак.Това беше добре...
Работно време нямаше и старата мисис Браун, поне така си беше кръстила Алис жената с плетените жилетки, зад голяматакадедра на входа, сякаш не мърдаше от света на книгите..и сякаш затъваше в прах заедно с тях.
За жастие, мисис БРаун отдаван бе прехвърлила седемдесетте и кръвта и нямаше такова въздействие върху Стормбрейкър.
Щом влязоха в библиотеката, възрастната жена ги изгледа косо изпод елипсовидните си очила.Котешкият и поглед накара тялото на Алис да потрепне и момичето реши, че иска да се отдалечи от нея възможно най-бързо.
-Ела –издърпа тя ръката на Коруин
Помъкна го към секцията с пътеводителите и пътеписите.Томове на енциклопедии се мъдреха по старите дървени равтове, ръка за ръка с някои от романите на писатеи като Жул Верн.
Библиотеката бе оборудвана с маси, които през делничните дни бяха затрупани със студенти, дошли да търсят помощта на книгите за поредния си проект.Ала Алис обичаше да сяда пред рафтовете да се присяга към някой пъдеводител и да го разтваря на произволна страница..
Така щеше да направи и сега.
Седна на пода и вдигна поглед към момчето.
-Хайде, затвори си очите и издърпай някоя книга-подкани го тя
Пп:Сори за забавянето :/